Молих та, майчо [Molikh ta, majcho]
(I begged you, mother)

Bulgarian

Молих та, майчо, и молих,
Не можих да та измоля,
Не можих да та измоля,
Да ма ни главиш, ни жениш.

Барем юй сая година,
Юй сова лето, пролето,
Дорде ни дойде подзиме,
Да са засбират момине.

Лефтера да си походя,
Гиздило да си понося,
А ти ма, майчо, оглави,
Оглави, още ожени!
Molikh ta, maĭcho, i molikh,
Ne mozhikh da ta izmolja,
Ne mozhikh da ta izmolja,
Da ma ni glavish, ni zhenish.

Barem juj saja godina,
Juj sova leto, proleto,
Dorde ni dojde podzime,
Da sa zasbirat momine.

Leftera da si pokhodja,
Gizdilo da si ponosja,
A ti ma, majcho, oglavi,
Oglavi, oshte ozheni!
I begged you, mother, and begged,
But I couldn't convince you,
I couldn't convince you,
Not to engage me, or marry me.

At least until after this year,
After the summer and spring
After the wintertime,
The time when girls gather.

Unmarried, I could have joined them,
Wearing my finest clothes and jewelry,
But you engaged me, mother,
You married me off.