Руфинка болна легнала [Rufinka bolna legnala]
(Rufinka lay ill)

Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше,

Сал една стара майчица.
с кадах ги вода даваше
и на Руфинка думаше:

- Руфинко, моя дощерьо,
Мила ли ти е рубана,
Рубана още любено?

- Майчинко, мила и драга,
Не ми е мило любено,
Ам ми е мила диньоса,

Че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза
а пък ща в земя да влязам.
Rufinka bolna legnala
Na visokana planina
Nikoj do neja nemashe,

Sal edna stara majchitsa,
s kadax ghi voda davashe
i na Rufinka dumashe:

- Rufinko, moja doshterjo
Mila li ti e rubana
Rubana oshte ljubeno?

- Majchinko, mila i draga,
Ne mi e milo ljubeno,
Am mi e mila dinjosa,

Che sa e prolet puknala,
Fsichko ot zemja izliza
A pûk shta v zemja da vljazam.
Rufinka was lying sick and grieving
in the high mountains,
nobody there beside her,

Except her dear old mother,
who gave her water
and to Rufinka was saying,

"Rufinka, my daughter
Is it about your wedding trousseau?
Your wedding trousseau, or your love?"

"My dearest old mother,
It’s not about any of that,
But the world which I am mourning,

The spring in full bloom,
everything springing out of the earth,
just as I am going in it."