Заплакала е гората [Zaplakala e gorata]
(The forest is crying)

Bulgarian

Заплакала е гората,
Гората и планината,
И на гората дървето.
И на дървето вършето,
И на вършето листето,
И от гнездата пилците.

И от полето тревата,
От кладенците водата,
Зарад Индже войвода.
Къде си Индже да дойдеш,
С петстотин млади юнака,
Гората да развеселиш.
Zaplakala e gorata,
Gorata i planinata,
I na gorata dŭrveto.
I na dŭrveto vŭrsheto,
I na vŭrsheto listeto,
I ot gnezdata piltsite.

I ot poleto trevata,
Ot kladentsite vodata,
Zarad Indzhe vojvoda.
Kŭde si Indzhe da dojdesh,
S petstotin mladi junaka,
Gorata da razveselish.
The forest is crying,
The forest and the mountains,
And the trees of the forest.
And so are the trees,
And so are the leaves,
Where the birds nest.

And the grass of the fields,
And the water of the wells,
For the sake of chief Indzhe.
They ask Indzhe, where do you go,
With your 500 young men,
You will brighten the forest.